Любомир Сергеев за пътя на вдъхновението в рекламната фотография

01/10/2017

Любомир Сергеев за пътя на вдъхновението в рекламната фотография


Кумир, идол и вдъхновение за българските фотографи. Това са само част от определенията за Любомир Сергеев. Малцина са ценителите на естетиката във фотографията, които не са запознати с неговото творчество. След 20 -години опит в рекламната фотография, през 2014г. Любомир стана носител на наградата "Виктория" на най-престижния фотографски конкурс в света - Trierenberg Super Circuit , която е еквивалент на статуетка "Оскар" в света на фотографията. За EventsMedia.bg Любомир споделя  какъв е пътят на неговото вдъхновение и кой е неговия извор на брилянтни рекламни идеи.


1. Мистични същества, сюжети от легенди, много от фотографиите ти напомнят илюстрации от приказки. От приказките ли намираш вдъхновение всъщност?


Аз обожавам всичко имагинерно. Вярвам, че въображението е най-важното качество, което хората притежават. Вярвам, че стимулирането на въображението и креативността като цяло е най-важното нещо не само за отделните индивиди, но и за цивилизацията като цяло и всички ние трябва ежедневно да полагаме усилия да развиваме това качество на всички нива, по всякакви начини. Един много умен човек, за много най-умният живял някога, го е казал преди мен: “Когато имаш въображение, не ти трябва опит”. Много вярвам в това.

Естествено е да се черпи вдъхновение от хилядите години трупана култура, която дали българска, балканска, европейска, световна и тн., е изградила едни универсални символи, които са станали толкова устойчиви, че са като крайъгълни камъни в историята, било то и измислени. Няма как да си представим един свят без самодивите, например или техния еквивалент в някоя друга култура. Без Червената Шапчица или Херкулес. За мен най-нормалното е се осланям на тяхната помощ за вдъхновение и за да изразявам идеите си, независимо колко нови и напредничави са. Ние неминуемо сме продукт на тази култура, която е формирала съзнанието ни до степен, до която дори не подозираме и която ние предаваме нататък, доизграждайки я по някакъв начин.

До колкото повече различни култури със съответните си различни естетики и етики се докоснем, толкова по-добре за нас и нашето въображение. Колкото повече разновидности на Червената Шапчица опознаем, толкова повече се обогатяваме и успешно предаваме тази култура нататък. Няма нищо по-ценно от това да се докоснеш до нечие друго въображение и да попиеш от него колкото можеш повече.


2. Ти си първият българин, спечелил престижния “фотографски Оскар” от Trierenberg Super Circuit. Какво се промени от тогава?



Спечелих Гранд При на този така престижен конкурс през 2014. Аз съм 23-ият награден, откакто съществува конкурса. Наредих се сред имена, световни светила във фотографията, които са ми били тотални идоли през годините, а и до днес. С някои от тях вече се познавам лично, което още допринася за това тази случка в живота ми да има така важен личен характер.

Колкото до измеренията в професионален план, да се каже със сигурност какво е променено, ще е доста сложно, тъй като това е процес, не е резултат. Наградата ми отвори много врати със сигурност, но тя не би означавала нищо, ако непрекъснато не бива подкрепяна с още и още завоевания и постижения. Със сигурност за нея мислят много повече другите хора, отколкото аз. При мен най-важната награда е последната. Или тази която предстои утре.


3. Има ли момент или проект, който можеш да определиш като този, който те изгради като професионалист ?



Когато обяснявам на хората, че утре ще снимам нещо, което никога не съм снимал, те много трудно ме разбират. Или че ако ми се наложи да снимам едно и също нещо три пъти, по един и същ начин ще се откажа от фотографията (смее се).

Истината е, че аз непрекъснато се развивам и точно в това е идеята. Ако днес съм бил професионалист на дадено ниво, то идеята е утре да съм по-добър или поне развит в дадена посока, не задължително по-добра, може да е просто нова. Имам едно мое любимо твърдение което гласи, че “да си професионалист не е достатъчно, нужно е да си ентусиаст също”. Навсякъде е пълно с професионалисти, които не биха си мръднали пръста за нещо което може и да не се случи, но истината е да пробваш да направиш нещо, за което знаеш, че може и да не се случи. Чак тогава откриваш възможностите както на света около себе си, така и своите. Ентусиастите просто не знаят докъде се простират границите на възможното и точно затова са ценни еднакво с професионалистите. Мисля, че всеки проект ме учи на нещо, затова продължавам да обръщам внимание и на най-малките детайли в на вид незначителни проекти.


4. Получаваш проект и трябва да изградиш рекламата. Какъв е твоя път към вдъхновението?



Всичко свързано с изграждането на качествена фотография за реклама. е много сериозно обмислен процес, в който естествено раждането на идеята заема най-важно място, но паралелно е съпътстван от хиляди и хиляди други допълнителни дейности. Участват много хора, всеки от които специалист в областта си и всеки допринася за цялостния резултат. Логистиката, дипломацията, тактичността, етиката, логиката, адаптивността и доста други скрити на първи поглед качества играят неусетна, но важна роля в целия процес. Някъде там в цялата случка се включва е естетиката и творческия поглед за кратко. Най-добрите световни рекламни фотографи, с които животът ме е срещал, до един са ми направили впечатление като много добри едновременно и режисьори и продуценти.

Винаги започвам със сериозно проучване по темата. Винаги се вслушвам в първото ми хрумване. Рядко остава то, защото то е почти винаги емоционално, а тази работа, както споменах, е много добре планирана и в повечето случаи се гради на строги изисквания. Въпреки това, то е най-искреното и най-чистото, а в основата си моите рекламни фотографии са точно такива. След това следва сериозно мислене, за да се изчисти идеята и да се шлифова в най-подходящия за случая вариант. Ако не става със сериозно мислене, продължавам с много сериозно мислене. Оттам следва представяне на проекта – понякога идеен със скици, референции, стайлинг, локации и тн. Понякога само план за изпълнение, със своите си графици, участници, часове, срокове и тн. Всичко това след много, много сериозен труд. След като се реализира успешно проекта обаче, и удоволствието от това е много сериозно.


5. Разказа ми, че само на твоята улица в Ню Йорк живеят 3000 фотографа. Очевидно конкуренцията теб не те касае, но какво би посъветвал прохождащите фотографи, които се борят за място под слънцето в тази връзка?



Трябва да се знае, че конкуренцията касае абсолютно всички, а колкото по-нагоре по стълбичката се изкачва човек, толкова по-трудно става. Битката е все по-сериозна, както и методите и ресурсите съответно. Така че конкуренцията определено ме касае, но това, че съм разказал за тези фотографи, е най-вече за да обясня как нещата се случват въпреки това и как всеки един от тези фотографи успява по някакъв начин на достигне или поне да се приближи до там, за където се е запътил.

На първо място много е важно младите фотографи да вярват в себе си. Вярата е най-силният двигател на всичко. Трябва да вярват, че това което те правят е най-правилното и да го следват неотменно. На второ място - не трябва да се страхуват да правят грешки. Най-големите си успехи аз дължа на грешките, които съм направил преди това. Фотографията е практическа дисциплина и като такава, максимата е че с практиката идва истината, т. е. трябва да се снима много. И накрая бих посъветвал всеки да си даде отговор на въпроса: за малко ли съм към фотографията, или тя ще бъде моят живот и ако отговорът е второто, то тези хора трябва да не се страхуват да жертват доста неща в името на този свой избор.


6. Баща ти е бил актьор и от малък знаеш какво е това сцена. Какво успя да пренесеш в изкуството си от този опит в детството?



Никак не беше трудно. Всички изкуства са взаимосвързани, а фотографията като разновидност на изобразителното изкуство е събирателно на доста елементи от повечето от видовете изкуства. От своя страна, в театъра има една много специфична магия и тази имагинерност, за която споменах в началото е в основата му. Там съществува много уникален свят или по–скоро много уникални светове, които са в една непрекъсната симбиоза, преплитащи се с цел търсене и намиране на нови и нови други светове. В театъра хората имат възможност да бъдат други, да влязат изцяло в света на своите герои и, макар и за кратко, да заживеят с техните радости и страсти. Това е и нещото, което ме привлича във фотографията и както може да се забележи е пряко застъпено в моята фотография.


7. Кое е най-любимото ти място за работа или кой е най-любимия ти проект, върху който си работил?

Нямам конкретно такова място, а и аз не съм човек обвързващ се с география или култура. Мога да съществувам във всякакви географски ширини и дължини. За мен хората около мен са важни. Много ревностно избирам хората, с които да работя. Колкото до любим проект, не ми е хич лесно да кажа, че имам един много любим проект, тъй като непрекъснато гледам към следващия, който е подред и който почти винаги считам за най-интересния, с който някога съм се захващал. Ако трябва да спомена някой конкретен, ще трябва доста да помисля.

Спокойно мога да кажа, че имам няколко по-сантиментални, но те са най-вече такива заради хората, които са участвали. Може би тях бих ги отчел като най-любими.



Напиши коментар

Препоръчани статии

Стоян Стоянов: Фотографията е възможност да се вглъбиш в това което правиш и да си починеш истински от изминалия ден

Стоян Стоянов е фотографът, който направи красотата на зимен Пловдив световно известна с фотография, която спечели един от конкурсите „Светът отвисоко” на руското издание на National Geographic.

Прочети повече...

Петко Танчев: 3D мапингът е за да създава все повече красота в сетивата на хората

Петко знае как да пренареди аспектите на физическата действителност, използвайки я като платно, където да създаде дигитално съдържание чрез генеративни образи, интерактивни системи, UI, анимация и видео.

Прочети повече...

Петьо Петков: В DroneUp Festival участват над 30 държави с 60 филма.

От две години насам, Петьо всяко лято посвещава работата си на това да превърне Пловдив в "Меката" на късометражните дрон филми.

Прочети повече...
Newsletter