Ангелина Маркова - за пътя на едно голямо сърце

12/05/2017 255 0 0

Ангелина Маркова - за пътя на едно голямо сърце


Ангелина Маркова е основателят на каузата „Моето сърце е съпричастно, “What about Yours?”, стартирала своя път от Германия  и трайно установила се в нейния роден град - Пловдив. Освен в Пловдив, тя инициира и участва в разпространението на този спортен формат, заедно с локални организации в различни градове в България. И така вече 5 години с цял отбор от всеотдайни помощници, някои още от самото начало в организационния екип.


“Моето сърце е съпричастно” до този момент се е организирало в 5 български града в Пловдив, Варна, Гоце Делчев, Пазарджик и Разград. Даренията са постъпили за различни каузи, като изборът е оставен в ръцете на локалните екипи, защото както казва Ангелина: “Те отделят от времето си и застават с името си зад каузите - трябва да са убедени в собствения си избор и докато той е съвместим с първоначалната ми идея на която се гради мероприятието, всичко е наред”. 




Откога е любовта ти към бягането и как се е зародила ?

Започнах да бягам редовно на 17години. По това време знаех вече, че искам да уча в чужбина при изключително висока конкуренция за това, което поставих като първи избор. Исках да съм в позицията да мога да избирам, а не да се примиря с това „да бъда избрана“. И така, най-важното за мен се въртеше около оценки и изпити, максимално добър успех. Бягането се превърна в естествено „бягство“ в ежедневието. Ходих без телефон, без музика, сама с мислите си, заобиколена от чуруликането на птичките на гребната база в Пловдив. То ме разнообразяваше, разтоварваше и спомагаше да организира ежедневието си по-ефективно. Имах нужда точно от това, тъй като в главата ми непрекъснато се въртяха мисли и сценарии и най-вече въпроси като: „Справям ли се достатъчно добре? Давам ли максимума? Пропускам ли нещо? Ще успея ли? “ (смее се) Още тогава мечтаех, че един ден ще съчетая хобито си и ще насоча положителната енергия на спортуващите хора в посока на кауза, с обществен характер. По това време не беше разпространено да се бяга организирано в групички, но това не ме притесняваше да си визуализирам такъв тип формат.


Фазата, в която започнах “Моето сърце е съпричастно”  беше много интересна фаза, като на личностно преоткриване. Бях на 26, карах магистратура, водих упражнение в университет, имах много интересна работа като анализатор във фонд, следящ случващото се на борсите по света. Вече бях си се „самодоказала“ и повярвала, че всичко което съм искала съм постигнала. Но някак си липсваше удоволетворението – това искреното и лично, което пали искрата в очите. Толкова се бях роботизирала, че изпусках този така важен елемент, за да може картинката да е пълна и нещата в „баланс“. Тогава си зададох въпроса „Какво всъщност искам и за какво още съм мечтала, за да го превърна в цел и постигна?”…. така си припомних за какво мечтаех преди…Стартирах формата през 2011, а 2012 го пренесох в Пловдив, а в последствие и в други градове в България.


Каква а е твоята лична мисия чрез тези събития?

Събираме се, забавляваме се и даряваме пари за избрана локална кауза, като фокусът не е основно върху паричния принос- който си остава скромен – а върху това, да покажем че не затваряме очите си пред трудни теми и сме съпричастни с борещите се в трудни житейски условия.

Как  стартира каузата в Германия?

Стартирах в Кьолн – проведе се там 4 поредни години. Още през първата година на провеждане, се присъединиха професори като участници и въпреки анонимността ми в големия немски университет, успях да привлека вниманието и да спечеля с времето доверието на вице-президентката на университета ми, която пое патронажа на мероприятието. Форматът се разпространяваше в университетското спортно издание в 40000 бройки, а мои приятели заставаха пред камерата със стикер-сърце за снимката, която влизаше в книжката на цяла страница. Нещата бяха подели възход, когато реших да променя траекторията си на собствения живот и да продължавам да преследвам целите си от тук - България. Междувременно бях успяла да заразя с ентусиазъм и приятели от други градове, в които те пренесоха формата и към днешна дата градовете са вече 5 – Варна, Гоце Делчев, Пазарджик, Разград.


Колко пъти си провела бяганията и в какво сте вложили дарените средства?

В Пловдив провеждаме мероприятието за пета, поредна година. Изборът на каузи е много труден във всеки един град. Признавам, че няма кауза, която да не си заслужава да бъде подкрепена. Основно насочваме средства към каузи, които засягат група от хора, а не едно лице. Каузата трябва да е близо до ежедневието на организационния ни екип – за да има проследимост какво се случва със средствата и да покажем на участниците, които я подкрепят и следят в социалните мрежи - резултата. Както споменах сумите не са големи и не искаме да обещаваме напразни надежди, стараем се чрез мероприятията да насочим обществен интерес към дадена кауза, както и разбира се да вдъхновим зараждането на нови такива, насочващи вниманието към различни теми.


Каква е твоята равносметка до тук?

Първоначалното ми мото „Ентусиазмът е заразен“ се подплати с добри примери: един отдаден екип, растящ спортен формат, достигаме до повече хора и за 6-тата ни година планирам допълнителен елемент. След като се стаблизирахме като спортен празник в Пловдив с пет годишна традиция – време е да заговорим и фирмите, техните служители и запалим ентусиазма им под формата на тиймбилдинг - да дойдат и да сформират екипи, чрез които едновременно да се забавляват и бъдат съпричастни.


Кой може да се присъедини към каузата?

Всеки е добре дошъл да се присъедини – няма задължителни условия. За подкрепилите каузата с паричен принос в нашата кутия има подготвени неща от нашите спонсори. Тази година на 14-ти май подкрепяме детска Онкохематология на УМБАЛ Св. Георги в Пловдив. В деня на мероприятието сред нас така известното куче куче-терапевт – Мон, която заедно с нейната стопанка решиха да ни подкрепят в желанието ни да направим празника за малки и големи още по-интересен и забавен.  Всеки, който реши, може и лично да отиде до отделението и направи своя принос.



На снимката: Ангелина с екипа в Пловдив


Макар и инициатор на събитието, Ангелина винаги изтъква своя екип от помощници, който всеотдайно се грижи за планирането и осъществяването на всяко едно събитие. За инициативата и тяхната лична мисия да участват в този формат разказват Зори, Донка, Светла, Гина, Алекс, Веси, Ценка от пловдивския екип.


Зори: В организацията се включих първата година, тъй като бях запалена от ентусиазма на Ани. С времето вятърът на професионалното развитие ме отвя и се включвам по-скоро като участник. Такива събития възпитават колективно самосъзнание и обединяват хората около нещо добро и безкористно. Имаме нужда повече такива неща да се случват около нас. Една идея, която носи добра енергия, винаги намира пътя си до сърцата на хората.


Донка: В организацията на мероприятието се включих през първата година на провеждането му в Пловдив – 2012. Ани го беше стартирала в Кьолн през 2011 и следях с трепет случващото се. Когато разбрах от нея, че планира да пренесе формата в Кьолн, нямаше как да не се присъединя към разпространяването му. Каузата е важна за мен,  тя е част от съвкупността на всички тези дела, които правят живота ни по-добър.Окуражавам всеки да се включи и повярва, че действително имаме силата да променяме ежедневието си заедно.


Светла: Отвъд традиционното "Спортът е здраве" и "Да помогнем на децата" за мен е важно да бъдем заедно, да обединим усилия, да работим заедно за каузата и да се забавляваме в същото време. Моето сърце е съпричастно, защото така правя света по-добро място. През годините събитието става все по-мащабно. Успяваме да направим все повече хора съпричастни. Успях да предам щафетата и да въвлека в идеята още млади, енергични и амбициозни хора. Когато Ани и Зори ме посветиха в каузата през далечната 2013 година, се въодушевих от всеотдайността и харизмата на Ани като лидер и си представях бягането как след 20тина години се случва по едно и също време на още 100 различни места по света.

https://ssl.gstatic.com/ui/v1/icons/mail/images/cleardot.gif


Гина: Основният ми мотив е цялата позитивна енергия, която носи подобно мероприятие и хуманността на каузата, която всяка една година кара много хора да се усмихват. Едно от основните неща, за които допринасям, участвайки и промотирайки мероприятието, е да подтикна колкото се може по-голяма аудитория към активен начин на живот, защото спортът е здраве, а стремежът към него е неизменна част от моят житейски път на бъдещ лекар.


Алекс: Хареса ми каузата, хареса ми идеята, хареса ми да гледам хората усмихнати и доволни, подпомогнали една благородна кауза и същевременно прекарали един хубав, слънчев неделен предиобед, спортувайки с приятели или със семейството си. Когато ме приеха да уча медицина преди 2 години и станах част от Асоциацията на студентите медици в град Пловдив вече бях мотивирана да помагам в организацията и не се замислих много преди да се захвана с това. 

Моята лична мисия е да разпространявам добрата воля и духът на събитието. Нека колкото си може повече хора да чуят за него и да се включат. Спортът е изключително важен, не само за да изглеждаме добре, но и да се чувстваме добре. А какво по-хубаво от това да спортуваш и да помагаш на хората и да дариш другите с усмивка. Аз съм съпричастна, защото именно съпричастността ни прави хора!


Веси: Моята лична мисия е на първо място да бъда пример за дъщеря си като човек, който макар и скромно успява да допринесе да се случи нещо положително. На второ място мисия ми е да се опитам да привличам хора към каузата, които да се връщат отново и отново на нашите събития, за да можем заедно да направим стъпка напред в избраната кауза.

Поглеждайки назад, особено в първите години, нещата се случваха доста по - трудно, а днес мисля, че сме успели да създадем една организация, която да гарантира гладко протичане на самия ден и максимално забавление, разбира се, когато и времето го позволява.


Ценка: В забързаното ни ежедневие често се лишаваме от това да дадем частица от себе си на някой, който има нужда от нея и ще я оцени. Оправдаваме се с липсата на време. Да, то наистина никога не е достатъчно. В първата година, когато участвах в организацията, подкрепих идеята, но като че ли подкрепата ми бе повече като подкрепа към близък приятел, подел прекрасна инициатива. Но веднъж сблъсквайки се с погледа на човек, на когото си помогнал, или направиш нещо красиво и добро, карайки някого да се почувства поне малко по-добре, не можеш да си представиш дори и за миг, че ще спреш. И така вече пет години се опитвам да дам своя принос към това да направим света едно малко по-добро място.



На снимката: Ангелина с екипа от Варна


                                                                                                                                   

На снимката: децата от ЦИП Резонанс в Разград в акция за засаждане на дървета споделят, че тяхното сърце също е съпричастно.


На снимката: Ангелина с екипа от Пазарджик

Интервюто взе: Марина Савйовска


Напиши коментар

Препоръчани статии

Д-р Калин Василев: Винаги съм знаел, че нещо хубаво може да се случи в България и аз трябва да бъда част от него.

Калин е от малкото хора, които при всички невероятни възможности в света, които му се отварят, избира да се върне в своята родина и да работи ден и нощ за подобряването на живота тук чрез своите тренировки за здраве.

Прочети повече...

Ивелина Атанасова за DigitalKidZ: Вярвам, че дигиталната грамотност следва да бъде предмет в училище, който да се изучава от първи клас.

Ивелина Атанасова е председател на Фондацията„Дигиталните деца“. Ако има образ, описващ съвременната иновативна майка, прилагаща успешно възпитането в дигиталнa грамотност в семейството си, то това е тя.

Прочети повече...

Софи Йотова: чрез работилниците си показвам,че здравословното готвене и хранене са постижими за всеки

Софи Йотова е една кулинарна фея, която превръща хобито си в своя страст, която успешно предава на всички в обкръжението си.

Прочети повече...

Кандидатстването за безплатната Лидерската академия на Съвета на жените в бизнеса в България е до 30 юни

Проектът с цел да насърчава професионалното развитие на дамите, осигурявайки им възможности за качествено образование

Прочети повече...

Петко Танчев: 3D мапингът е за да създава все повече красота в сетивата на хората

Петко знае как да пренареди аспектите на физическата действителност, използвайки я като платно, където да създаде дигитално съдържание чрез генеративни образи, интерактивни системи, UI, анимация и видео.

Прочети повече...

Други събития по темата

"Моето сърце е съпричастно" с благотоврително бягане в Пловдив

"Моето сърце е съпричастно" с благотоврително бягане в Пловдив

Събития
14.05.2017
гр. Пловдив, Гребна база
Newsletter